Двучасовият круиз по Милфорд Саунд наистина зависи от късмета. Преди отпътуването бях малко неспокоен, защото мястото е известно с обилните си валежи – вали над двеста дни в годината, така че слънчевото време не е даденост. Когато корабът бавно отплава от кея и видях слънцето да пробива облаците, а синьото небе и планините да се появяват едновременно, не можах да не си кажа наум: „Благодаря ти, Господи, за благословията.“ Целият круиз продължи около два часа, но всяка минута беше като гледане на документален филм за природата на живо. Тъмносините и изумруденозелени води блестяха на слънцето; високи скали се издигаха право от морето, а планинските вериги се простираха в далечината. Когато корабът бавно се приближи до водопада, водната мъгла се разнесе на слънцето, сякаш разпръсквайки фин блясък. Това беше не просто грандиозно, а усещане за нищожност и страхопочитание, обгърнато от природата. Най-емблематичните върхове изглеждаха особено триизмерни на фона на синьото небе, а облаците се носеха по склоновете на планините, създавайки почти нереално красива гледка. Новозеландското знаме се вееше на кърмата, а вълните по повърхността на морето контрастираха с планинския пейзаж в далечината. В този момент човек наистина се успокоява и усеща силата на тази земя. Много хора казват, че водопадите в Милфорд Саунд са по-многобройни и по-внушителни в дъждовно време; но да видиш такава ясна видимост и отчетливи планински линии при хубаво време е също толкова рядко. Това пътуване ме накара дълбоко да осъзная, че за да посетиш Милфорд Саунд, наистина е нужен малко късмет. А когато времето е хубаво, емоцията се усилва безкрайно. Двучасовият круиз приключи бързо, но това синьо небе, този водопад, този планински връх ще останат в паметта ми дълго време. Благодарен съм на времето, че ни даде перфектен прозорец, превръщайки това пътуване до фиорда в най-чистата и най-внушителна сцена от цялото пътуване.