Тъй като е обект на световното наследство на ЮНЕСКО, имахме големи очаквания, но шофьорът закъсня с час и половина, защото проспа. Още предния ден се свързахме с туристическата агенция и те ни уверяваха, че всичко е наред, но индонезийците не са много надеждни. В крайна сметка шофьорът пристигна – един много млад човек, който започна да кара като луд, за да навакса времето, което означаваше, че трябваше да съкратим посещенията на много места. Първата спирка беше зоопаркът, където останахме един час. Шофьорът изглеждаше объркан и едва тогава разбра, че билетите са включени в цената 😓. Втората спирка беше храмът Улун Дану Бератан, който е много красив и си заслужава посещението. Не обядвахме, за да наваксаме с графика, и стигнахме до обекта на световното наследство – оризовите тераси Джатилуи. Те наистина са грандиозни и си струва да се посетят. Четвъртата спирка беше храмът Танах Лот. Странно е, че тоалетните там се плащат, въпреки че вече сме платили входна такса. Накрая ни върнаха в Семиняк. Разстоянията между спирките бяха големи и шофьорът караше усилено, затова решихме да му простим. Той също така ни помоли да му дадем пет звезди. Може би е млад и неопитен, може да му се даде още един шанс, иначе чакането час и половина сутринта беше наистина ядосващо 💢. Като цяло, пътуването си заслужаваше, но все пак трябва да потвърдите часа на тръгване с шофьора няколко пъти.